Обикновено в края на зимата и началото на пролетта нивата на витамин D в организма са най-ниски. Месеци наред през зимата не се излагаме на слънце или ако го правим, то е на ограничени части от тялото като лице и ръце. И въпреки, че си мислим, че дефицитът на витамин D е по-скоро проблем на живеещите в Скандинавските държави, а ние тук в България сме „привилегировани“, истината е, че начинът ни на живот предразполага за много по-дълго прекарване на времето в затворени пространства, отколкото навън на слънце: децата са поне по 5-6 часа на училище, а често след това и на уроци, възрастните са средно по 8 часа на работа и то обикновено в часовете с най-силно слънцегреене. Това води до ниски нива на витамин D, което е и една от причините за т.нар. пролетна умора, за чести остри заболявания, както и за влошаване на състоянието на хронично болни пациенти именно през пролетта.
Какво всъщност представлява витамин D
Витамин D е мастноразтворим витамин, който има функцията на хормон. Той регулира изграждането на кости и усвояването на калций и фосфор от червата. Участва в регулирането на транспорта на калций между костите и кръвта. Тялото може самó да го произвежда и да поддържа здравословни нива стига да е изложено достатъчно време на слънце. Прието е, че тялото ни може да произведе между 10.000 и 25.000 IE (международни единици) витамин Д дневно при излагане на цялото тяло за няколко часа в зависимост от интензитета на греене, сезона и типа кожа.
Количеството на витамин D, което се метаболизира в тялото ни, зависи от това:
- по кое време на деня се излагаме на слънце – кожата произвежда повече витамин D по средата на деня.
- къде живеем – колкото по-близо до екватора, толкова по-добре. Колкото повече топли месеци, по-добре.
- какъв е цвета на кожата – при светла кожа се произвежда по-бързо витамин D в сравнение с по-тъмна.
- каква част от кожата е изложена на слънце – колкото по-голяма част от кожата е изложена, толкова повече витамин D ще произвежда тялото ни.
Важно е обаче кожата да НЕ изгаря. В противен случай търсеният здравословен ефект се губи за сметка на здравословен дефект.
Как се образува витамин D
Витамин D всъщност е събирателен термин за ергокалциферол (витамин D2) и холекалциферол (витамин D3), които се образуват от съответните им прекурсори ергостерол и 7-дехидрохолестерол (7-DHC) след ултравиолетово-B (UV-B) лъчение. Първата спирка е в черния дроб, където витамин D улавя допълнителни кислородни и водородни молекули и става 25-хидроксивитамин D или 25 (OH) D. Обикновено това е веществото, коeто лекарите измерват, за да диагностицират недостиг на витамин D. И въпреки че 25 (ОН) D се използва за диагностика, той не може да функционира, докато не се придвижи до бъбреците. Там той придобива финална двойка кислородни и водородни молекули, за да стане 1,25 дихидроксивитамин D или 1,25 (OH) 2D познат като активна форма на витамин D. Основната функция на биологично активния метаболит 1,25 (OH) 2D е да поддържа хомеостазата на калция и фосфора в кръвообращението.
Как се измерва витамин D
Биологично активният 1,25 (OH) 2D има период на полуразпад (времето, което е нужно за едно количество да намалее наполовина от първоначалната си стойност) измерен в часове и е тясно свързан с концентрациите на калций в кръвта, паратхормон (PTH) и фосфат. Поради строгото хомеостатично регулиране на концентрацията на 1,25 (OH) 2D в кръвта обаче, този маркер не се използва като биомаркер на статуса на витамин D, а по-скоро отразява функцията на витамин D.
Поради тази причина най-често се изследва плазмената или серумна концентрация на 25 (OH) D познат още като общ витамин D (витамин D total). Той включва витамин D от хранителни източници 25 (ОН) D2 и витамин D с диетичен или дермален произход 25 (ОН) D3. Серумният 25 (ОН) D има сравнително дълъг период на полуразпад от около 13-15 дни и се счита за добър маркер относно статуса на витамин D (и двата D2 и D3).
Референтни стойности и препоръчителен дневен прием на витамин D според EFSA (European Food Safety Authority) и БАБХ (Българска агенция за безопасност на храните)
Преди да посочим референтни стойности и препоръчителен дневен прием е важно да отбележим, че има различни мерни единици, които се използват за измерване на витамин D:
- ng/ml = нанограм на милилитър
- nmol/l = наномол на литър
- μg/l = микрограм на литър
- IE или IU = международни единици
За да преобразувате от една мерна единица в друга, може да използвате тези насоки:
- 1 μg = 40 IU или IE
- 1 IE или IU = 0.025 μg
- или 1 IE Vitamin D3 = 0,025 µg Vitamin D3
- х nmol/l : 2.5 = z ng/ml
- y ng/ml х 2.5 = z nmol /l
Европейският орган за безопасност на храните приема, че серумна концентрация на 25 (OH) D от 20 ng/ml или 50 nmol/L е подходяща средна целева стойност за всички групи от населението. Ето и референтните граници посочени от EFSA:
- Добра стойност: 40 до 80 ng/ml (препоръчително е дори да е над 50 ng/ml)
- Лека липса: 20 до 30 ng/ml
- Тежък дефицит: под 20 ng/ml
С оглед на посочените по-горе референтни стойности, EFSA дава препоръки за дневен прием на витамин D. За възрастни препоръчителният дневен прием е определен на 15 μg/ден, въз основа на мета-регресионен анализ и като се има предвид, че при този прием по-голямата част от населението ще постигне серумна концентрация на 25 (OH) D близо до или над целевите минимални 20 ng/ml. За деца на възраст от 1 до 17 години препоръчителният дневен прием на витамин D се определя на 15 μg/ден. За кърмачета на възраст 7-11 месеца препоръчителният дневен прием на витамин D се определя на 10 μg/ден. За бременни и кърмещи жени EFSA определя същия дневен прием, както и за не-бременни жени и такива, които не кърмят, т.е. 15 μg/ден. EFSA подчертава, че анализът е направен по данни, събрани при условия на предполагаем минимален синтез на витамин D от кожата. При наличието на кожен синтез на витамин D от слънцето, изискването за допълнителен прием на витамина е по-ниско.
Българска агенция по безопасност на храните, които регулират и контролират концентрациите на витамини в храни и хранителни добавки на територията на България, са определили препоръчителен дневен прием от максимум 10 μg/ден (400 IU) за възрастни.
В крайна сметка какъв да е индивидуалният дневен прием на витамин D, зависи от възрастта, здравословното състояние и серумните показатели на всеки от нас, и за да сме сигурни е най-добре да проведем консултация с лекар. И все пак да не забравяме, че след дългата зима нивото на витамин D, ако не сме взимали добавки, е ниско и е препоръчително да си помогнем чрез суплементиране. Качествен витамин D от натурален растителен източник може да поръчате директно от тук VEGETAMIN Витамин D3+K2+Калций. А изгрее ли слънцето и дойде ли лятото, да не забравяме, че най-качественият доставчик на този витамин е слънцето.
VEGETAMIN Витамин D3+K2+Калций
Bikle, D. D. (2011). Vitamin D Metabolism and Function in the Skin. Mol Cell Endocrinol, 347(1-2): 80–89. Retrieved June 14, 2017 – https://www.ncbi.nlm.nih.gov/pmc/articles/PMC3188673/
Haddad JG et al. Human Plasma Transport of Vitamin D after Its Endogenous Synthesis. J. Clin. Invest., 1993.
https://www.health.harvard.edu/vitamin-d-and-health
https://efsa.onlinelibrary.wiley.com/doi/10.2903/j.efsa.2016.4547
http://www.zentrum-der-gesundheit.de/vitamin-d-spiegel-ia.html