Пътят на Биониа 2013 – част 3

Сутринта недоспали, но горящи от желание да си тръгнем от Казанлък се насочихме към Нова Загора през с.Ягода. На излизане от Казанлък карахме по велосипедната алея, която не беше почистена и естествено спукахме гума. Искам да благодаря на момичето, което ни домакинства в разсадника на „Кълвача Газ” и направи смяната на гумата удоволствие за нас.
Продължихме пътуването. На влизане в с.Ягода се оказа, че още една гума е спукана от казанлъшките тръни. В селото намерихме магазин, в който продаваха гуми. Заредихме с нови резервни и сменихме спуканата. Двете лели от строително-хранителния магазин, от който купихме гумите, ме върнаха 30 години назад във времето, когато хората посрещаха непознатите пътници като приятели. Двата часа престой в Ягода отлетяха без да ги усетим. Не ни се тръгваше от любезните ни домакини, които като разбраха откъде идваме и накъде отиваме ни напълниха кошницата с домати, краставици, сливи …. Нямаше смисъл да настоявам да ги платим, както и да обяснявам, че кошницата ми тежи на кормилото и не е много удобно да карам по този начин. Благодаря им затова, че Петър успя да види гостоприемството на българите към непознатите хора. След това пътуване ми стана трудно да му обясня, да се пази от непознати, защото може да му навредят.
Пътят до яз.Жребчево преминаваше през доста села, но Елхово и Едрево бяха паметни. Това са села призраци. Големи села с разбити къщи – без прозорци и врати. Обитавани от няколко ромски семейства населили се в къщите около площада. Беднотията те поглъща и за съжаление се таи в паметта ти.
Пътят обикаля яз. Жребчево, където се откриват невероятни възможности за фотографиране.

От Паничерово следва пресичане на Средна гора, което се изразява в 15 км сериозно изкачване. Компания ни правеха рояци комари, от които пътят трудно се виждаше. Ако някой си мисли, че последвалото спускане към Асеновец е било приятно, държа да отбележа, че наклонът е голям и спирачките ни (V-brake) започнаха да прегряват.
Асеновец е село пълна противоположност на селата от другата страна на Средна гора. Голямо и спретнато, чисто с хубави и поддържани къщи. Почерпихме се от сливите и ябълките растящи по оградите на къщите, като не се сблъскахме със страшни пазачи.
Пристигнахме в Нова Загора около 19 ч. Вечерта, ресторанта, спокойствието на града бяха точно това, от което имахме нужда след екшъна в Казанлък.
Сутринта в 9 ч. тръгнахме с намерение да стигнем до Бургас. Разстоянието от 155 км ни изглеждаше постижимо. Пътят през Еленово, Бояджик и Болярско е приятен и почти неусетно стигнахме до Ямбол около 13 ч. Удоволствието от приятните пейзажи бързо беше заменено с гледката от камари битови отпадъци изхвърлени по протежението на така нареченото „околовръстно шосе”.
Отсечката от Ямбол до Бургас е рай за велосипедиста. Малки хълмове, редуващи се с равнини обработени със земеделски култури в най-различни цветове. Селата в района явно са започнали да се обезлюдяват, но след гледката в Едрево и Елхово изглеждаха поддържани. Нямаше работещи магазини между 14 и 16 ч. и гладът започна да ни човърка. В с.Челник видяхме една жена да продава дини и точно тогава разбрахме, че това е нещото, което толкова ни е липсвало. Изстудихме за кратко динята на чешмата, нарязахме я на кори и я захапахме с Катето. Петър ни гледаше озадачено как така ще ядем динята без да е нарязана на парчета. Явно не сме изглеждали много цивилизовано, но изборът да ни гледа или да яде си беше негов. Взе правилното решение. От тогава предпочита да яде динята нарязана на кори.
Продължихме, но умората започна да си казва своето. Беше станало 16 ч. и въпреки приятния терен и красотата около нас вече започвахме да си мислим, че най-вероятно няма да успеем да стигнем до Бургас тази вечер. Започна да духа североизточен вятър, който духаше срещу нас и чуствително забавяше скоростта ни. Обадихме се на приятелите ни в Бургас да потърсят място за спане в района, в който се намирахме. Ицо откри само някаква хижа някъде в гората над гр.Средец. Този вариант да се катерим с колелата до хижата го изключихме. За късмет в с.Зорница се запознахме с един англичанин, който познаваше добре околията. Той ни упъти изключително вещо как да намерим хотел (мисля, че се казваше Казаците) в гр. Средец, който всички подминават.

И така около 20 ч. стигнахме до Средец и се настанихме в „тайния” хотел. Ако някой се интересува той се намира на 50-ина метра преди моста за Средец и е в двора на бившето ТКЗС.
И така на 6-я ден ни предстоеше най-краткият преход от велопохода Средец-Бургас 32 км. Пътят е приятен за колоездене, но с доста натоварен трафик на автомобили и камиони. Отне ни час и половина и около 12 ч. вече бяхме при Ицо, Върджи, Инката и Пешо – нашите приятели от Бургас.

След кратка раздумка и наваксване на течностите с диня при родителите на Ицо, разтоварихме колелата и ги оставихме в тяхната къща.
Връщането до София беше планирано да направим с нощния влак, като запазихме купе в спалния вагон. Пътувахме само с Катето и условията във влака не бяха от толкова голямо значение. Натоварихме колелата в колетния вагон срещу билетче от 2 лв. на колело и се запътихме към спалния вагон. Беше около 21.30 ч. влажността на въздуха беше много висока, а температурата беше над 30°C. Качих се във вагона и студът ме пресече. Спалният вагон беше климатизиран и температурата вътре беше около 18°C . Най-голямата изненада последва кoгато влезнах в купето. Всичко беше ново и чисто, имаше мивка с шкафче за тоалетни принадлежности и огледало. Поздравления за БДЖ! Бих ги посъветвал само да сменят тези 30 годишни одеяла и чаршафи с нещо по-свежо. Някак си не ми беше приятно да си закачам палците на краката в дупките на чаршафа. Може и малко да вдигнат градуса на климатика, че при тези 18°C през цялото пътуване измръзнахме. За съжаление прозорците не се отваряха, така че и тази възможност за регулиране на температурата отпада.
На сутринта в 6.30 ч. пристигнахме на централна гара София в отлично настроение и тонус.
Като заключение трябва да спомена, че изминатите около 500 км за по-малко от шест дни ми костваха 14 кг надолу, въпреки че по-принцип нямам излишни килограми за сваляне. Една година по-късно успях да възстановя 3 кг от изгубените 14. Физическото ни състояние беше отлично, а споменът за пътуването и красотата на България скоро няма да забравим. Дори напротив – готвим следващия велопоход. Решихме, че маршрутът по който минахме може да бъде интересен и за други велосипедисти, затова решихме да го кръстим „Пътят на Биониа”.
Биониа е името на организацията, която създадохме за популяризиране на активен и здравословен начин на живот в синхрон с природата. Вярваме, че по този начин ще запознаем децата ни с природата и ще допринесем за нейното опазване и съхранение.